Любомир Васев –момчето реалист със заложби на шампион

В следващите редове ще ви срещнем с едно момче реалист. Момче със заложби на шампион. Момче, което миналата година стигна до първото място в националния и източно-европейския шампионат по мотокрос и то само от любов към спорта.

Уважаеми читатели,

В рубриката „Riders.live представя…..“ гост е състезателят в клас МХ1 Любомир Васев.

Екипът ни благодари на Любомир за откровеното интервю….малко тъжно, но много истинско….Всъщност това е интервю отразяващо действителното състояние на спорта в България.

В интересно време живеем. В последните няколко месеца – пандемия от Covid-19, извънредно положение. Как се чувстваш в тази ситуация, когато целия спортен живот е спрял?

Като всеки един спортист, няма тренировки, няма състезания, няма спорт.  И не се знае още колко време ще продължи това нещо.

Притесняваш ли се?

Единственото за което се притеснявам е  физическата ми форма. Ако нещата продължават така, няма да мога да я задържа, а след това отново да достигна пика й през този сезон. 

Сега на мода са тренировките онлайн. В мотоциклетизмът тези тренировки не могат да се прилагат. По-лесно  е да тренирате за физическа форма. Ти как се справяш с тези тренировки?

За момента не правя нищо. Не провеждам никакви тренировки. За момента съм спрял изцяло подготовката. Ще изчакам до 13 май. Тогава ще мисля, дали да подновя тренировки.

Моторните спортове зависят много от присъствието на спонсори….Тази пандемия сега, ще окаже влияние върху хората, които подпомагат спорта ….Може ли да се стигне до отлив на спонсорите…

Така е, но…аз не се притеснявам, защото няма спонсор. Сам се издържам. Каквото изкарам, го влагам в този спорт. Хубавото е, че от тази година имам лиценз към нов отбор. Мисля, че с тях ще се получат нещата. Ще карам за Kippen MX Racing Team. Много познат отбор. В момента правят писта и ще организират кръг от националния шампионат. Моторът ми вече е на две години. Мисля, че с него ще изкарам и този сезон. За следващата година ще трябва да измисля нещо, ако не отбора, аз самия…. Имаме договорка те да ми подсигурят някакви консумативи през сезона.  Не знам дали ще се получат нещата с тях ……Времето ще покаже.

Каза, че се издържаш сам…да попитам така …излиза ли сметката накрая?

Не! Категорично…Има моменти, когато се питам, дали всичко това има смисъл…Тренировки, състезания. Буквално си рискуваш живота. Влагаш всичките си средства, а накрая нищо. Но…любовта към спорта  е малко по-силна.

Вярно ли е, че когато ти влезе бензин в кръвта, няма излизане?

Да! Колкото и нереално да звучи – вярно е!

За пределите на България и региона, ти си постигнал максимума – шампион и в двете надпревари! Каква е мечтата ти?

Мечтата ….като на всеки мотокрос състезател…да карам на големи първенства – европейски и световни …Но …Аз съм реалист. Знам, че това на този етап няма как да се случи. Нямам спонсор…Моята цел беше да карам в републиканския и източно-европейския шампионат ….Миналата година постигнах това, което исках. Тази година ще се опитам да го повторя.

Ако те върна почти година назад – 2019 година, кой беше най-хубавият момент?

Последното състезание, на което станах източно-европейски шампион. Това беше най-хубавият момент от цялата година. Тогава разбираш, че си постигнал нещо.

Какво ще кажеш за конкуренцията?

Доста са добри. Тренират усилено. Боят се за това, за което и аз се боря. Искам всички да сме живи и здрави пък….най-добрият да победи.

Много от колегите ти работят с бивши състезатели, които са постигнали много в тази дисциплина – Николай Куманов, Радослав Балинов и т.н.  

Тези момчетата са постигнали много в този спорт, за това сега са треньори. Аз нямам треньор, защото нямам средства да му плащам. Предпочитам с тези средства да си покрия едно състезание или няколко тренировки. Тренирам сам – колкото знам, колкото съм научил, това е. 

Ставаш шампион без треньор?

Да! Нямам треньор, който да ме напътства или да ми обяснява. Напълно съм сам. Сам пътувам по състезания. Най-много да ме придружи приятел или приятелката ми. Нямам механик или пък човек, който да ми мие моторите или пък да ми сменява гуми.

Какво те държи?

Не знам и аз. Пак казвам… може би любовта към спорта. Не знам докъде ще стигна, този път.

 Има ли състезатели на които се възхищаваш?

Има, всички състезатели от световния шампионат. Това са хора, които са отдали живота си на този спорт. Те не правят нищо друго, освен да тренират и да се занимават с мотокрос.

Любимо трасе?

Нямам…зависят от много неща… време.. метеорологични условия.  

Каква е тайната да си шампион?

Няма тайна. Трябва да го поискаш достатъчно силно….да тренираш…да не се отказваш, когато е трудно. 

Това интервю прозвуча тъжно…но отразява реалността?

М да, такова е …такава е реалността, а аз обичам да съм реалист. Лесно е да кажа: искам да карам на световно … Всеки иска…Въпросът е дали  може….Такава е реалността за много състезатели, независимо да ли са в дисциплината писта,  мотокрос или нещо друго. Това е…Такъв е живота. Така ни е държавата …. Всичко има някакъв предел. При мен, той все още не е дошъл, но не се знае кога ще настъпи.