Кариерата на Доктора с легендарния № 46

Вчера Валентино Роси обяви оттеглянето си като пилот от MotoGP. 25 години след дебюта си в Гран при Доктора съблича окончателно кожения овърол и „го закача на пирона“. Един от най-великите на пистата, легендарният италианец си тръгва след девет световни титли срещу името си. Той е единственият пилот, спечелил короните в класовете 125, 250, 500 куб. см и MotoGP. Така Роси превърна състезателния си № 46 в легенда.

Първите години

Всичко започва през далечната 1996 г., когато един усмихнат 17-годишен младеж се нареди на 13-то място на старта в Сепанг, Малайзия. Той кара RS125 на Aprilia. Роси влиза в топ 6 и привлече вниманието на много зрители през този ден. Последва поредица от впечатляващи състезание, които в крайна сметка завършиха с първия му  подиум в Гран при на Австрия. Две седмици по-късно идва и първата победа на Вале в Бърно, Чехия. През следващата година за Роси всичко си дойде на мястото. Той властваше в шампионата през 1997 г., за да сложи колоната в 125 куб. см, като взе 11 победи в 15 Гран при.

От Aprilia го повиши в следващия клас – 250 куб. см. И не сбъркаха. Роси започна сезона с три подиума в първите пет състезания, първа победа в категорията дойде в Гран при на Холандия. Това бе сериозна интрига в шампионата, внесена от новобранеца и въпреки четирите поредни победи в края на сезона, тогавашният 19-годишен пилот трябваше да се задоволи с второто място в класирането. Той загуби тогава от Лорис Капироси.

През 1999 г. Роси си отмъсти. Той пое контрола над шампионата след победи в  Испания и Италия. Следващите му още седем победи означаваха, че той се изкачи на върха в шампионата с 48 точки преднина пред Тору Укава с Honda.

Беше неизбежно Валентино Роси да направи скока във висшия клас на следващата година. Загуби малко време в началото, за да направи впечатление, докато караше NSR500 на Honda. Новобранецът от Италия не завърши в първите си състезания, но подиумите скоро започнаха да идват един след друг – от първия му в Херес, до първа победа в Донингтън Парк. Тогава той стана претендент за титлата шампионат. Въпреки втората победа на Гран при на Рио де Жанейро през този сезон, титлата отиде при Кени Робъртс -младши в началото на века през 2000 г.

Пет поред

След първия си сезон във висшия клас, Роси се превърна в популярно име в спорта, а през 2001 г. той запечата първия си шампионат в клас 500 куб. см. 11 победи в 16 състезания бяха повод Роси да достигне триумфално до титлата. Най-близкият му съперник Макс Биаджи изостана на 106 точки в края на двутактовата ера. В дебютната година на световното първенство в MotoGP Доктора запази формата си и увеличи преднината си до 140 точки. Биаджи и Алекс Барос бяха единствените останали пилоти, които взеха победи. През 2003 г. той взе последната титла на Honda, преди да премине към Yamaha през 2004 г.

Там продължи да бъде силен, бърз и фаворит  още два шампионата. Докато накрая беше свален от трона от Ники Хейдън през 2006 г.. После остана на третото място през 2007 г. като Кейси Стоунър взе титлата и голямата слава.

№ 46 отново бе на върха през 2008 и 2009 г., преди италианецът да бъде победен до короната от съотборника си Хорхе Лоренцо през 2010 г. С него той трябваше да поддържа не само дипломатични, но и доста остри отношения. През 2011 г. Роси напусна японския отбор, за да се присъедини към фабричния тим на Ducati. Само след само три подиума в продължение на опитни два сезона, състезателят от Тавулия се завърна в Yamaha за 2013 г. и взе първата си победа от три години в Ассен.

Годините на залеза

Роси стана вицешампион в надпреварата за титла през 2014 г. След това Доктора се бори за десетата си корона през 2015 г., но Лоренцо отново го отказа.През 2016 г. се появиха още първи позиции, подиуми и победи, а италианецът завърши втори в шампионата за пореден път. През 2017 г. той победи в Гран при на Нидерландия в Ассен. Това бе връхната точка на един труден сезон, в който Доктора счупи крак преди Гран при на Сан Марино.

Роси показа бойния си дух, като се върна на пистата само три седмици по-късно в Арагон. Това стана, преди да се качи на подиума след страхотния сблъсък с Марк Маркес (Repsol Honda) на Филип Айлънд. През 2018 г. италианецът остана с Yamaha и влезе тройката на шампионата.  На следващата година то взе още два подиума, въпреки че победата му се изплъзва и през двата сезона.

За последен път видяхме Роси да пръска шампанско през 2020 г., когато си осигури трето място в Херес в началото на сезона. Промяната на обстановката настъпи през 2021 г. Доктора се завърна в сателитен екип за първи път от 19 години след преместването си в Petronas SRT. Там стана съотборник със завършилия Академията VR46 пилот Франко Морбидели.

И това се оказа последната глава от историческата състезателна кариера на №46 в Гран при. Това няма да е последният път, когато Роси ще бъде в падока. Той ще представя и своето начинание VR46 с Ducati и MotoGP през 2022 г.

За безбройните незабравими спомени, които е създал на пистата, и за тези, които несъмнено ще напише през следващите години, можем само да му кажем:

Grazie Vale!