WorldSBK: Пътят към 500-те подиума на Kawasaki

Kawasaki е една от най-успешните марки на WorldSBK. През миналия уикенд марката отбеляза още един крайъгълен камък в историята си – 500 подиума. Голям принос за това е звездата на тима, най-успешният пилот в шампионата – Джонатан Рей. Вчера той подписа договор за още две години.

На легендарната писта Донингтън парк, Kawasaki постигна не само границата от 500 подиума, постигнати от Рей, но и ги прехвърлиха веднага, след като Алекс Лос се качи на стълбичката трети.  Така марката вече има 501.  Това беше първият двоен подиум на Kawasaki след състезанието Superpole на Маникур през 2021 г.

Нека погледнем назад към славната история на Kawasaki в WorldSBK. Успехите започват почти веднага.

Всичко започна през 1988 г. Kawasaki пропуснаха първия подиум в своята история в Донингтън Парк и в първия кръг на шампионат. Компенсираха го веднага в следващия с Адриен Морилас на Хунгароринг в Унгария. Тогава емблематични пилоти записаха имената си в историята като Роб Филис и Арон Слайт, добавяйки към списъка на бегачите на Kawasaki с подиуми. Въпреки че през 1990 г. беше с уайлдкард, Дъг Чандлър донесе и първата победа. Пилотът от Брейнерд, Минесота бе един от най-гъвкавите състезатели на своето време . Той взе отличие в състезание 2. След това имаше отново уайлдкард в Суго и беше отново на подиума с легендарния Muzzy Kawasaki.

Въпреки че подиумите бяха в изобилие в началото на 90-те години, а Филис дори спечели, през 1993 г. Скот Ръсел беше пилотът, който изведе  Muzzy Kawasaki и  емблематичната японска марка на преден план. Подиумите през 1991 г. и 1992 г., бяха увертюрата. Още в първата пълна година Ръсел, в която той спечели пет победи и короната на шампиона. От Kawasaki дори не предполагаха, че ще минат 20 години до следващия момент за титлата.

Още девет победи взе Ръсел през 1994 г. по пътя му към второ място в генералното класранет. Нови имена за Kawasaki бяха Антъни Гоберт, Саймън Крафар и Акира Янагава. Гоберт и Янагава бяха икони на Kawasaki в средата до края на 90-те. Янагава даде на Kawasaki техния 150-ти подиум през 2000 г. в Хокенхайм, но по времето, когато той и съотборникът му Грегорио Лавила напуснаха отбора в края на 2001 г., щяха да минат четири години за следващия подиум.

Когато магията на барона приключи, Крис Уокър беше този, който спечели подиума и емблематичната победа на мократа писта Ассен в състезание 1 през 2006 г., когато „Stalker“ тръгна последен в първата обиколка.

В тима дойдоха други пилоти като Фонси Нието, Режис Лакони и Макото Тамада. Том Сайкс пристигна през 2010 г., взе първа победа през 2011 г. и почти взе титлата през 2012 г. Изпусна я само с половин точка от Макс Биаджи. Въпреки това, през 2013 г. беше завръщането на Kawasaki на върха.

За подиум № 200 за Kawasaki, Сайкс завърши трети в състезание 1 в Херес. Той взе титлата в незабравим ден за британския състезател и производителя. Сайкс се превърна в легенда на Kawasaki, като спечели всичките си 34 победи с марката, заедно със 107 подиума. Това го циментира в челната петица както на победите, така и на подиумите в историята на шампионата.

Kawasaki пропусна титлата през 2014 г., но тогава започна ерата, в която марката все още се намира.

Джонатан Рей дойде в Kawasaki, започна да си партнира с шефа на екипа Пере Риба. Той спечели при дебюта си на Филип Айлънд и продължи да доминира през сезон 2015. Донесе на Kawasaki подиум 250 в тяхната история с победа в Мизано. Това бе същата писта, на която Рей започна своята победна кариера през 2009 г., макар и с Honda. Рей продължи емблематичния си успех с Kawasaki, едно от най-разпознаваемите партньорства в историята на шампионата, като спечели титлите през 2016 и 2017 г.. В Донингтън Парк в състезание 2 през последната година той взе първи успех в зелено у дома си, което беше победа № 100 на Kawasaki.

През 2018 г. Рей надмина рекордните победи на Карл Фогарти в Бърно в състезание 1, преди да продължи, за да вземе титлата със стил в Маникур. Тя беше четвъртата му поредна.

През 2019 г., въпреки доминацията на Ducati и Алваро Баутиста, упоритостта на Reй и KRT успяха да преодолеят дефицита от 63 точки, за да вземат короната – пета поредна. По пътя стълбичката, изцяло на Kawasaki в състезание 2 в Мизано, донесе и подиум 400.

През 2020 г. Рий продължи да пише история и взе шеста титла в Ещорил. Това бяха безпрецедентни шест години, в които Kawasaki боядисваше WorldSBK в зелено срещу яростната опозиция. Въпреки че не им се получи през 2021 г. в битката за титлата, те продължиха да печелят. В началото на този сезон Рей осигури победа №100 на Kawasaki на състезанието Superpole в Ассен. Следователно, беше съвсем правилно Рей преследвайки седма титла, да даде на марката подиум № 500, а Алекс Лоус да започне следващата ера на успех с подиум 501.

Малко статистика

501 – Благодарение на Рей и Лоус в състезание 1 в Донингтън Парк, Kawasaki постигат 500 подиума и вече са с 501.

184 – От 501 места на подиума, повече от една трета от тях са постигнати от Джонатан Рей – 184.

111 – Въпреки че има 501 места на подиума, в 111 старта е имало две машини Kawasaki на подиума в едно и също.  състезание.

107/34 – Втори в списъка е Том Сайкс със 107 подиума, който също има 34 победи и също е втори в този списък.

102 – От 184-те подиума на Джонатан Рей в зелено, 102 са дошли като убедителни победи.

30/14 – 30 различни състезатели са взели подиуми с Kawasaki, от които 14 от тези победи са постигнали победи.

10 – Алекс Лоус, който по съвпадение взе десетия си подиум с Kawasaki, е десетият пилот, постигнал поне десет подиума с Kawasaki.

7 – Успехът на Kawasaki ги кара да участват в седем шампионата при пилотите.

3 – Има само три случая с три машини Kawasaki на подиума в WorldSBK: Суго 1993 в състезание 2 заеха всичките челни четири места. През 2019 г. това се случи два пъти: в Мизано, състезание 2 и Superpole на Донингтън Парк. Джонатан Рей спечели и двете.

2 – Kawasaki става вторият производител, който постига 500 подиума. Също като Ducati го постига и в Обединеното кралство, когато Джеймс Тоузланд завършва втори на Силвърстоун през 2003 г.