Sb-moto – отборът с визия за бъдещето

„Искаме да оставим нещо след себе си. Трябва да създадем школа, за да има децата къде да тренират“, това е мечтата на създателите на мотоциклетен клуб Sb- moto Марио Ашминов и Симеон Барбутски.

Тази мечта е на път да стане реалност, защото за отборът с визия за бъдещето в българския пистов шампионат, карат едни от най-големите таланти – Александър Александров, Николай Петров, Милен Георгиев, Петър Бакалов, Ламбрин Батинков, Симеон Сираков и Мартин Найденов.

Момчетата за пореден път доказаха, че са разпознаваеми и запомнящи, както с визията си, така и с резултатите си, по време на последния кръг от националния и BMU европейския шампионат. На летищен комплекс „Долна Митрополия“ в средата на септември, те спечелиха първо и второ място в класове SSP и F600 и записаха 4 позиции в топ 10.

Контузия остави извън надпреварата именно Марио Ашминов – един от лидерите на тима.

Трудно ли е да гледаш състезанието отстрани?

„За първи път ми се случва. Беше много по-трудно от това да съм на пистата. На пистата излизаш, събираш се, караш. Отстрани да гледаш е много по-сложно. Докато минат пилотите получавах по три микроинсулта на обиколка. Ужасно е. По-добре е да нямам травми и да си карам. Когато гледам отстрани, напрежението е в пъти по-голямо. Струва ми се цяла вечност докато се извърти една обиколка“

Каква е оценката за представянето на колегите ти?

„Алекс ни впечатли супер много. С победите на Милен сме свикнали. При него нямаше изненада. За него мога да кажа, че е най-обещаващият и талантлив пилот. Ако някой сериозно му подаде ръка има шанс да се развие. В момента за съжаление е много трудно. Имаме спонсори, но те не стигат за да се излезе извън границите на България. В България как да се развие един пилот – нямаме писта, имаме само трасето край Плевен. Кара се в източно-европейският шампионат, а там няма конкуренция.  

Сега за Алекс…..Реално, за мен той стана първи в F600. Направи едно от най-силните състезания, който съм гледал в този клас. Като изключим първите двама, останалите, до 7 – 8 бяха в една секунда. Държаха супервисоко темпо. При тази конкуренция Алекс направи феноменално състезание. Не допусна нито една грешка. Това не е случайно. Дължи се на много тренировки, на упорство, на подготовка на мотора, на работата на механиците. Той не спря да работи. Направи последните си настройки непосредствено преди загряващата обиколка. Искаше да усеща мотора по определен начин. А, това не е толкова лесно. За да го направиш, трябва да знаеш какво искаш. Той си настрои мотора. Излезе.  Беше много концентриран. И пак казвам, за мен той е победителя в клас F600. И тук искам да отправя един апел- за да стане този шампионат по-интересен, всеки пилот трябва да кара, където му е мястото. Трябва да има ясни правила кой, къде да кара. Например в клас F600 имаш право на спирачна помпа и една генерация. И това е. Или пък на пистата край Плевен – даваш под 1. 40, караш в Суперспорт, над 1.40 в F600“

Ти как си?

„Възстановявам се. Допуснах пилотска грешка по време на тренировка на писта Дракон. Никой не е виновен. Излетях от един завой. Влязох с прекалено висока скорост, с над 150—160 километра. Доста тежка катастрофа. Моторът доста пострада. Аз си счупих ключицата. Хубавото е, че се разминах без операция“

Машината?

„Успяхме да я възстановим. Но ми костваше много средства и нерви. За това съм благодарен на хората, които ми помагат. Без тях нямаше нищо да стане, защото едно падане струва около 2000 лева. Така, че благодарности на  Putolineoil motorline,  MotorCo, Gt moto, House of color Ianima, Alma moto, Soleil cafe bar. Благодарности на механиците Симеон Барбутски, Александар Ашминов, който ми е брат и на  Антон Вълчев.  Направиха моторът ми доста конкурентен тази година.“

Имаш семейство – съпруга, дете! Как гледат те на това твое занимание! Пример – падаш на тренировка, контузия и започват притесненията.

„Да, последният път беше доста тежко. Аз съм много благодарен на съпругата ми – Далия, че ме търпи. Когато стане контузия, защото това не е първата, тя отнася всичко. Благодарен съм й, че никога не ми е казвала: Спри! Тя знае, че това ми страст и ме прави щастлив. Винаги е зад мен и винаги ми помага. Когато може винаги е на пистата. Тази година е по-рядко, заради детето. Винаги ме подкрепя“

Какво те кара да се върнеш на пистата?

„Емоцията да застанеш на старта. Тогава в теб бушува …Абе неописуемо е. Трябва да си спортист и да си го изживял. Адреналинът става зловещ. Много са нещата. Даже не знам как да ги опиша. Без този адреналин аз не знам как живеят хората“

Ако тази страст трябва да я определиш с една дума, каква ще е тя?

„Адреналин“   

Караш ли мотор на улицата?

„Не! Преди 4 или 5 години загубих приятел, пред мен станаха няколко тежки катастрофи и реших, че е излишно. Говоря за пистовите мотори по улиците. Те са за писта. За пътя има шосейни мотори, скутери. Те са ок. Когато карам мотор, аз искам адреналин. За да си го набавя, трябва да давам газ. Пътя не е място за това. Мястото за това е на пистата. Още повече, че ние сме сериозен отбор и трябва да сме за премиер. Не можем да си позволим да бъдем гамени на улицата.“

Какво искаш да постигнеш?

„Искаме с отбора да се развиваме. Помагаме на едно детенце да кара. Казва се Мартин Найденов. Осигурихме му мотор. На 13 години е. Не се беше допирал до мотор. Имаше голямо желание. Качихме го. Направи няколко състезания. Доста добре се развива. Но…като цяло това ни е идеята. Искаме да оставим нещо след себе си. Искаме да помагаме на деца. Аз вече съм на 33 години. Не знам още колко ще карам. Не си мечтая да ставам световен шампион. Искам да натрупам опит и после да го предам на по-младите. Не искам отборът да е от ден до пладне. Трябва да създадем школа, за да има децата къде да тренират. Искам да развиваме таланти. Няма значение колко услия, труд и пари ще ни коства“

Би ли насочил синът си към този спорт?

„Да, разбира се! На там вървят нещата. Нека да стане на 3-4 годинки и почваме. Крушата не пада по далеч от дървото. От сега моторът му е постоянно в ръцете. Всичко е бръм-бръм. Сега е на година и половина, но кача ли го на мотора, умира от кеф. Няма да е много трудно да го кача на мотора. Но на пистата, не по улиците. Ако кара мотор ще на писта“