Пълният текст на решението на съдия Недялка Николова
Това е пълният текст на решението на съдия Недялка Николова:
На 28. 07. 2016 г. състав на Софийски окръжен съд с председател съдия Недялка Николова разгледа искането на Софийска окръжна прокуратура, по частно наказателно дело № 615/2016 г. по описа на съда, за вземане по отношение на обвиняемия Ф. Б. на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП, водено при ОДМВР-С. под № 47 по описа за 2016 г. След констатацията на съда, че обвиняемият Ф. Б. е турски гражданин, който не владее български език и се налага участието на преводач в съдебното производство, съобразно изискванията на чл. 21, ал. 2 от НПК, му е назначен такъв – за превод от български език на турски език и обратно. За защита интересите на обвиняемия в съдебното заседание е участвал и упълномощен от него защитник – адвокат.
За да постанови своя акт, съдебният състав в производството по чл.64, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК – за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо турския гражданин Ф. Б., който е привлечен като обвиняем по ДП № 47/16 г. по описа на ОДМВР гр. С. (пр.пр. № 3290/16 г. по описа на С. окръжна прокуратура) е приел, че :
Искането се поддържа с довода за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК за задържане под стража на обвиняемия Б., а именно, че е налице обосновано предположение да е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, наказуемо с лишаване от свобода от три до петнадесет години и е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие, изводима от обстоятелствата, че обвиняемият е чужд гражданин и няма обвързаност с територията на страната. Не се поддържа наличието на опасността по чл. 63, ал. 1 НПК, а именно от извършване на престъпление.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането с доводите, изложени в него, като в пледоарията си по същество излага допълнителни фактически твърдения за времето, мястото и обстоятелствата, при които е настъпило инкриминираното пътнотранспортно произшествие, и за механизма на настъпването му, свеждащи се до твърдението за неправомерно навлизане на автомобила, управляван от обвиняемия в лентата за насрещно движение, където е настъпил удар между автомобила и движещия се в тази лента мотоциклет, управляван от жертвата Б. Б., с който е пътувала и неговата съпруга – жертвата Т. Б. Прокурорът счита, че представения договор за наем на жилище на територията на страната от страна на обвиняемия е сключен за нуждите на настоящото производство с цел да се избегне налагането на най-тежката мярка за процесуална принуда.
Защитниците на обвиняемия оспорват искането с доводи за липса на обосновано предположение относно авторството на обвиняемия на престъплението, доколкото на този ранен етап от разследването и при липса на АТЕ, не са събрани данни относно механизма на настъпване на произшествието, вкл. и относно действията на обвиняемия, с които обвинението твърди да е осъществил вмененото му нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и причините за това.
Алтернативно защитата поддържа, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укрие, като се позовават на обстоятелството, че обвиняемият е наел жилище на територията на страната, където да пребивава, докато продължава наказателното производство, изявява желание и готовност да съдейства на разследването за неговото бързо приключване и че същият е с чисто съдебно минало.
Решаващите съображения на съдебния състав по същество на искането, се свеждат до следното:
Турският гражданин Ф. Б. е привлечен като обвиняем по реда на чл.219, ал. 1 НПК с постановление от 25.07.2016 г. на водещия разследването полицай по досъдебно производство № 47/16 г. по описа на ОДМВР гр. С. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, затова че на 24.07.2016 г., около 5,20 ч. на ПП-І-8, в района на 13,300 км., с посока на движение ГКПП К. към гр. С., при управляване на моторно превозно средство – л.а. м. „М…”, с рег . № ……, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на Б. В. Б. и на Т. И. Б., и двамата от гр. С.
Предвид фактическата сложност на делото, за чието пълно, всестранно и обективно изясняване е необходимо извършването на значителен по обем действия по разследването, вкл. и такива, свързани с оглед на моторните превозни средства, участвали в произшествието, изясняване на механизма и причините за настъпването му, които пък от своя страна изискват специални научни познания, т. е. изясняването им изисква най-малко извършването на автотехническа експертиза, каквито на този етап от разследването не са събрани, обяснява оскъдността на събрания доказателствен материал, относим към предмета на доказване от гледна точка на предявеното обвинение. Въпреки това, според съда, по делото са установени достатъчно убедителни данни за съпричастност на обвиняемия към настъпването на пътнотранспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на две лица. Такива данни се съдържат в обясненията на самия обвиняем, който не отрича съпричастието си в произшествието, в показанията на свидетелите А. и Г. – полицейските служители, отишли на местопроизшествието, непосредствено след настъпването му.
Съдът е приел, че събраните до момента гласни доказателствени източници – показанията на свидетелите И., М., Д., вкл. и показанията на двамата полицейски служители А. и Г., както и данните от извършения оглед на местопроизшествието, установяват най-общо времето, мястото и пътната обстановка, при която е настъпило произшествието и участниците в него. Така, от посочените по – горе доказателствени източници, съдът е установил, че произшествието е настъпило на 24.07.2013 г., около 5,00 ч. сутринта, когато все още е било тъмно. Съвкупният анализ на събраните свидетелски показания и на данните, събрани при огледа на местопроизшествието, налага фактическите констатации, че по това време обвиняемият, заедно със съпругата си, се е движил с управлявания от него л.а. м. „М….”, с рег . № …… по ПП-I-8 в посока към гр. С., а в обратната посока се е движил мотоциклет, управляван от жертвата Б. Б., с когото пътувала и жертвата Т. Б. Между двете моторни превозни средства е настъпил удар в района на 13,300 км., на изхода на гр. Д., вероятно в лявата лента за движение, считано по посока гр. С., вследствие на който е настъпила смъртта на мотоциклетиста и пътника с него. Произшествието е настъпило в равнинен пътен участък с гладко асфалтово покритие, в зоната на продължителна хоризонтална лява крива /считано по посоката на движение на мотоциклетиста/. В същия район платното за движение е двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, разделени с бяла непрекъсната линия.
Според съставът на окръжния съд данните от извършения оглед на местопроизшествието сочат, с висока степен на вероятност, като място на удара между двете моторни превозни средства лентата за движение на мотоциклетиста, доколкото в тази пътна лента са установени следи, обозначаващи инициален контакт между двете моторни превозни средства и това са откритите на местопроизшествието части от мотоциклета, управляван от жертвата Б. Б. и части от автомобила, управляван от обвиняемия. От посочените данни може да се направи, с висока степен на вероятност, фактическия извод, че причината за настъпване на удара между двете превозни средства е навлизането на лекия автомобил, управляван от обвиняемия в насрещната лента за движение, където в същото време се е движил мотоциклета, управляван от жертвата Б. Б.
Съдът е обсъдил заключенията от извършените съдебно – медицински експертизи на труп на двете жертви и е приел, че несъмнено се установява смъртта им да е настъпила в резултат на пътнотранспортното произшествие.
По същество на искането съдът е посочил още, че на настоящия етап от разследването, все още не са извършени всички действия по разследването, необходими за пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, вкл. не е извършена назначената автотехническа експертиза, която би могла да внесе яснота по значими за изясняването на обективната истина обстоятелства, свързани с механизма на настъпване на произшествието и причините за настъпването му. Но с оглед нуждите на настоящето производство, което е за налагане на мярка за неотклонение, не е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин. В настоящото производство е достатъчно да се установят данни, които да обосновават с висока степен на вероятност предположение за авторството на обвиняемия на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и такива данни по настоящето дело са налице.
На следващо място съдът е изложил съображения относно личността на обвиняемия. Той е турски гражданин, на 60 години, пенсионер, живее постоянно във Ф. Р. Г., не е осъждан. При разпита му същият е изразил искрено съжаление за извършеното и е заявил готовност да съдейства на разследването за бързото му приключване. Обвиняемият разполага с жилище, наето под наем, находящо се в гр. С., кв. В., ул. … № …, което се установява от представения договор за наем, сключен на 27. 07. 2016 г.
При така описаните фактически обстоятелства съдът е развил решаващите си изводи относно основателността на искането на прокуратурата за вземане спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Изложено е, че мярката за неотклонение „задържане под стража”, предвидена в разпоредбата на чл. 58, т. 4 от НПК, е най-тежката по вид процесуална принуда, предвидена в наказателнопроцесуалния закон и се взема при кумулативното наличие на предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК, а именно: обвиняемият да е привлечен за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, да е налице обосновано предположение, че е извършил престъплението и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Освен това вида на мярката за неотклонение следва да бъде определен при съобразяване на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК и с оглед целите, посочени в разпоредбата на чл. 57 НПК.
Според съда, въпреки началния етап на разследването, са събрани достатъчни по обем и съдържание обвинителни доказателства, които обосновават с висока степен на вероятност предположението, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. За това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години и се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Престъплението, за което е привлечен обвиняемия, е извършено при непредпазлива форма на вина, като предвид липсата на достатъчно данни на този етап от разследването, следва да се приеме по-благоприятният за обвиняемият вариант, а именно, че е било осъществено при несъзнавана непредпазливост, като обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът е изложил още, че непредпазливата форма на вината по начало предопределя по-ниска степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, в сравнение с умишлените престъпления, независимо от вида и характера на вредните последици и това обстоятелство неминуемо намира отражение при преценката на необходимата процесуална принуда, която следва да бъде приложена спрямо обвиняемия. Наред с това, съдът не е установил съществуваща реална опасност от укриване на обвиняемия с интензитета, необходим за налагането на най-тежката мярка за процесуална принуда, каквато е поисканата от обвинението мярка за неотклонение „задържане под стража”. В тази насока съдът е отчел добросъвестното процесуално поведение на обвиняемия и изразената от него готовност да съдейства на разследването, като в такъв смисъл съдът отчита и действията му по наемане на жилище в страната, в което той може да пребивава, докато тече разследването и да бъде призоваван за нуждите на воденото срещу него наказателно производство. В същия аспект, според съда, следва да се отчете и чистото му съдебно минало, липсата на негативни данни за личността му и не на последно място, неговата възраст.
С оглед на тези изводи и предвид, че основната цел на мярката за неотклонение е да обезпечи безпрепятственото протичане на наказателния процес и участието на обвиняемия в него, както и съобразявайки възрастта на обвиняемия, съгласно предписанията на чл. 56, ал. 3 НПК, съдебният състав е счел, че евентуалното задържане на обвиняемия в конкретния случай би довело до неоправдана по своя обем процесуална принуда спрямо него, като в същото време целите на мерките за неотклонение биха били постигнати ефективно и с друга, по-лека мярка.
Отчитайки горните обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК и в изпълнение на целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК, решаващият състав е намерил, че спрямо обвиняемия следва да се вземе мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“, която да се изпълнява на адрес: гр. С., кв. В., ул. .. № … Така определената мярка, доколкото същата е свързана с ограничаване на свободното придвижване на обвиняемия, според съда ефективно би преодоляла евентуалната опасност от укриване и то с оглед на обстоятелството, че същият е чужд гражданин, с който аргумент всъщност се изчерпват доводите на прокурора за наличието на реална опасност от укриване по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК.
Определението на Софийски окръжен съд не е окончателно и подлежи на обжалване или протест с частна жалба или частен протест пред Софийски апелативен съд.
