Сергей Сергеев – Сижи: За 100 годишнината на БФМ искаме да издадем книга за историята на спорта и да създадем музей

„За 100 годишнината на БФМ искаме да издадем книга за историята на спорта и да създадем музей“, това заяви специално за Riders.Live един от най-големите мотоциклетни шампиони на България Сергей Сергеев – Сижи, който заедно с Албена Трифонова, Иво Цветанов и Панталей Найдев се опитва да събере историята на мотоциклетния спорт в книга и да я остави за бъдните поколения. За тази цел четиримата създават Фейсбук страницата БГ МОТОЦИКЛЕТЕН АРХИВ, която набира все по голяма популярност и е на път да сбъдне и тази мечта на осемкратният национален шампион.  

Защо решихте да направите тази фейсбук страница и да се опитате да съберете историята на мотоциклетния спорт? Това е нещо, което малко хора биха се наели да го направят?

Да, истина е. Малко хора биха се захванали с тази не лека задача. Имаше такъв опит преди време, но той не доведе до никъде. За съжаление голяма част от архивите вече са загубени. В момента нашата скромна група – Албена Трифонова, Иво Цветанов и Панталей Найдев живее с амбицията да събере най-много информация за мотоциклетния спорт като цяло, а не за отделна дисциплина – от самото му създаване, като това включва и създаването на федерацията през 1924 година. Идеята е за 100 годишнината на централата, която ще се празнува 2024 година да издадем тази история в книга. В момента търсим по-възрастните състезатели, защото те са пазители на тази история. Най-ценното е, че се срещаме с тях очи в очи. Страхотно е да видиш очите им, когато се връщат в миналото и си спомнят за онези славни за тях времена. В началото се притесняват, въздържат се да говорят, но след първите 10 минути вече не можем да ги спрем. Разказвам с огромно удоволствие, а 99 процента от тях се просълзяват.

До сега от историите, които сте чули, коя е най-впечатляващата?

Много са, всъщност всички, сами по себе си. Всеки един състезател си има изживявания. Невероятно е, когато се срещнеш с един човек, който ти разказва историята си, а ти след това го свързваш с друг, с който не са се виждали 30 или 40 години. Удоволствие е да присъствам на тези срещи, които са безкрайно емоционални, а за мен това е много ценно.

До сега сте събрали страшно много истории и снимки…

Да! Хората с удоволствие ни предоставят личните си архиви, които ние преснимаме и връщаме. Един пример ще ви дам – синът на Йордан Топодолски, Илиян ни предостави страхотни материали, които са съхранявани от баща му. Те са от началото на 50 години. Той е описал, собственоръчно всяко едно състезание, класиране, рекорди….всичко е много ценно.

Мислили сте снимковият материал да бъде публикуван в нещо като Алманах?

Това е идеята ни, защото снимките са наистина много и няма да могат всички да влязат в тази книга. Албена е човекът, който се занимава с тях, тя ще ги подбере. Аз осъществявам връзката с хората, защото съм израснал сред тях и ги познавам, което прави нещата по-лесни.

Хората, които имат какво да ви разкажат, които имат какво да ви предоставят като архив и все още не са го направили как може да се свържат със вас?

Може да ни пишат във Фейсбук страницата – БГ МОТОЦИКЛЕТЕН АРХИВ  или пък да се обадят във федерацията на генералния секретар Иво Цветанов. Ще сме много благодарни на всеки един, който ни предостави каквато и да е информация. Може дори те самите да не са били състезатели, а техните близки са били. Информацията може дори да е от публикации във стари вестници и списания.

Освен снимки и документи хората ви предоставят страшно много купи, медали….с тях какво ще стане?

Имаме идея да направим музей…по скоро музейче. В момента аз ги съхранявам. Но искаме всички тези купи, медали, стари екипи да ги изложим на едно място. Към всеки един артикул ще приложим и снимки на хората, които са ни ги дарили за да могат бъдните поколения да ги видят и да знаят историята на спорта, с който се занимават. За тях това е важно, защото те трябва да знаят, че не всичко започва с тях и няма да свърши с тях.

Снички: БГ МОТОЦИКЛЕТЕН АРХИВ