RIDERS. LIVE ПРЕДСТАВЯ: Мирослав Каменов

„В мотокроса за да има резултати  състезателят и механика трябва да са едно цяло и да си вярват“

Той се казва Мирослав Каменов. Роден е в Монтана, но сега живее в Италия и работи в един от големите отбори, които се състезават в световния шампионат по мотокрос – Marchetti Racing. Там е главен мениджър на механиците.

Как един българин, който е тръгнал от Монтана стига до тези нива на световния мотокрос ще прочетете в новата рубрика на Riders.Live – „Riders.Live представя……“

„Трудно се стига до тук. Костваше ми много усилия. В началото аз не знаех език, не можех да се разбирам. Имах само познания в сферата на моторите като механик. Беше много, много трудно“

Как започнахте да се занимавате с тази дейност?

„Започнах с Иван Петров, който е един от най-известните българи състезавали се на световно ниво. Тук е мястото да благодаря на неговите родители, че ми предоставиха възможността да упражнявам тази професия и да изляза в Европа заедно с Иван. Ние започнахме заедно през 2012 година в клас 85 сс. Там постигнахме четвърто място в световния и пето място в европейския шампионат. След това преминахме в клас 125 сс за три години. За съжаление тук Иван имаше малшанс, защото претърпя контузии две поредни години и нямахме добри резултати. Тогава аз останах една година сам да работя в отбора за който караше Иван – Marchetti Racing. Довърших сезона като тренировъчен механик на Хосе Антонио Бутрон, който е бил трети в световния шампионат в клас МХ2. През 2016 отново работих с Иван Петров в клас МХ2. Участвахме в световният шампионат като частен отбор, само двамата.  През 2017 година се преместихме в Husqvarna Biano Racing, но в средата на сезона той отново претърпя контузия и за съжаление в разцвета на кариерата си трябваше да приключи кариерата си. Аз останах  в Европа и продължих да работя в различни отбори. От 2018 година съм отново в  – Marchetti Racing. В началото работих като механик, а сега мениджър на механиците. През новият сезон ще работя с Бриян Боджър, холандец, който кара в световния шампионат и е добър пилот“

Колко трудна е тази професия?

„Много трудна, защото е много динамична. Има много работа и много се пътува и то по различни континенти. Едно състезание сме пет часа напред, следващото пет часа назад. Постоянно сме в полети. Случва се в рамките на 30-35 дни да имаме по 25-26 полета. Физически е много изтощително. Изисква и големи познания за да оцелее човек. Машините ги подготвяме основно ние. Имаме съпорт за окачването и за двигателите от външни фирми, които помагат в разработките. В мотокроса състезателят и механика трябва да бъдат като едно цяло, да се слеят, да си вярват един на друг за да се получат нещата и да има резултати“

Работили сте с различни видове мотоциклети, кой е най-трудният за поддръжка?

„Тези в мотокроса са еднотипни, всички. Аз съм пристрастен към марката КТМ. Най-много ми харесват тези мотоциклети и съм осъществил мечтата си да работя в отбор, който се състезава с КТМ“

Защо КТМ?

„Не знам, това е въпрос са усещане. От малък съм пристрастен към тази марка. Допада ми най-много“

Кой е най-чупливият мотор?

„Всички мотори се чупят. На световно ниво нещата са малко по-различни от това на аматьорско. Ресурсът в части е неограничен. Сменяват се на определени часове. При нас много рядко се получават грешки. Всички марки при нас се представят добре“

Пилотите на световно ниво, които имат талант и качества и правят добри класирания имат изисквания. Кой е най-капризният пилот с когото сте работили и слушат ли ви?

„Да, разбира ме се (смее се …). Вече имам достатъчно опит за да знам какво иска един състезател на такова ниво. Знам какво трябва да му предоставя. Как моторът му да бъде подготвен. Успявам да задоволя капризите им за момента“

Има различни трасета. Настройката на моторите зависи от това нали?

„Да. Гумите, окачването, а и настройките по електрониката на двигателя зависи от самата писта и от мястото където ще се състезаваме. Зависи от надморското равнище, дали сме по високо или по близко до морето“

Пилотите имат любимо трасе. Механиците имат ли?

„(Смее се …)Обиколил съм доста трасета. Любимо ми остава трасето в Севлиево, защото си е наше, родно, българско трасе. За съжаление през последните години там няма състезания. А ми липсват, защото искам да работя на собствена земя. Искам да дойда да тренираме там, да направим състезания. Не знам как сега стоят нещата сега, но наистина е жалко, че на най-добрия мотополигон в света сега не се провеждат надпревари“

Да, наистина в продължение на много години Севлиево беше трасе номер 1 в света, а България беше най-добрия организатор на кръгове от световния и европейски шампионат. Спомнят ли си пилотите в чужбина за тези времена? Помнят ли Севлиево като трасе?

„Между пилотите и между механиците все още се коментира трасето край Севлиево. Всички много го харесват. Харесват базата, мястото за паркиране, мястото за измиване на моторите, самия излаз към пистата. Харесват го, защото може би прилича на пистите от едно време. Не знам, но все още го помнят“