Сергей Сергеев Сижи: За част от историята на мотоциклетния спорт в България

На този ден през 1964 година е роден един от най-големите мотоциклетни шампиони на България – Сергей Сергеев „Сижи“, с когото екипът на Riders.Live Ви срещаше неведнъж през изминалата 2018-та година. През своята състезателна кариера от 1981-ва до 1995-та година Сергей Сергеев е спечелил общо 8 републикански титли в различните класове и е ставал 6 пъти вицешампион на страната. През 1992 година заедно с председателя на Българската федерация по мотоциклетизъм (БФМ) Богдан Николов и друг наш изключително добър пилот Димитър Маринов – „Мижи“ печели Световния шампионат по Ендуранс след триумф в последния кръг на пистата „Магни-кур“ във Франция.

Преди малко повече от 22 години обаче след жесток инцидент по време на тренировка край София, Сижи е прикован за инвалидна количка за цял живот. Това обаче не спира българския пилот да мечтае, че може пак да се завърне на пистата. И го прави, показвайки още от първия кръг на шампионата за състезатели в неравностойно положение Octo Bridgestone Cup, че онзи шампионски дух, не само не е изчезнал, но и е готов да покорява нови върхове!

Сергей Сергеев се завръща взривно на международната мотоциклетна сцена, завършвайки на 5-то място втория кръг на Octo Bridgestone Cup във Валелунга (Италия). След това в третия кръг на пистата „Тацио Нуволари“ (Италия) финишира 7-ми, а в 4-тото на „Муджело“ (Италия) – 12-ти от 32-ма състезатели. Сега, вече на 55 години, Сижи е отново на пистата, по щастлив от всякога и готов за нови преживявания.

Днес по случай рождения му ден решихме да се върнем малко назад във времето и да надникнем в част от историята на българския мотоциклетен спорт. Оказа се, че едно интервю няма да ни стигне и това определено ще бъде тема с продължение.

Riders.live: Кога започна да се състезаваш с мотоциклети?

Сижи: През 1978-ма година с 50 сс мотокрос. Тогава ми беше първото състезание. Бях много притеснен, но и страшно щастлив! Бях на 14 години и нямах търпение да ме запишат в отбора, защото тогава не можеше, ако си ги навършил. Бяхме цяла група от махалата, включително Юлиян Серафимов Горчо. Заедно започнахме в мото клуба при треньора Начко Андонов, който е и първият треньор на змс Димитър Рангелов. А от 1982 г бях в отбора на СМК Ленин Перник при треньора змс Тодор Гигов, който е дядо на многократния републикански и балкански шампион по мотокрос Мартин Тодоров от Перник. За съжаление в мотокроса не успях да стана шампион, но победите ми започнаха веднага, след като преминах в пистовия шампионат. През 1981-ва година станах 3-ти в клас 50 сс, а следващата успях да спечеля първата си шампионска титла. През 1983-та година също станах шампион, а тогава минах и в 125 сс клас, където станах 2-ри.

След това през 1985-та година явно Богдан Николов е забелязъл, че има потенциал в мен и ме взе под крилото си в плевенския отбор Балканкар. Тогава бях 20-21 годишен.

Riders.Live: Кой ти беше треньор тогава?

Сижи: Започнах при Тончо Янков и Куман Куманов… И следващата година 1982 станах шампион при Тодор Гигов – Перник с MINARELLI 50cc.

Riders.Live: Какви бяха гласовете тогава?

Сижи: Тогава клас 1000 сс нямаше. Бяха до 750 (Superbike), като те караха заедно с 600 сс. Тогава няколкократен шампион беше Пламен Николов Пумпето – на Янко Николов баща му. След това, мисля, че през 1992-ра година добавиха и 900 сс клас, като състезателите там караха заедно с тези в 600 и 750 сс.

Riders.Live: Тогава не е имало „Долна Митрополия“. Къде се провеждаха състезанията?

Сижи: Из цялата страна по републиканските пътища! Имаше кръгове в Пловдив, София, Русе, Варна, Бургас, Габрово, Перник. Състезанията се провеждаха по същата програма както сега – в събота тренировки и неделя стартове.

Riders.Live: Кои бяха някои от големите имена тогава, с които не сме запознати?

Сижи: Богдан Николов, Иван Пенчев (250 cc от Габрово, който винаги беше в тройката), Георги Янакиев – дългогодишен шампион в 500куб, докато не се появиха аз (смее се), Иван Тотев (спечелил доста състезания в 125 и 250 сс класове, не само в пистата, но и мотокроса), Борислав Гигов (многократен шампион в клас 50-175 сс писта, син на именития шампион и заслужил треньор Тодор Гигов), Димитър Маринов – Мижи, Митко Царков, Иван Луканов, Милчо Младенов, Марио Марков, Данчо Алексиев-Харди, Димитър Генчев – Бомбето, Ивайло Никифоров, Иван Кьосев, Стоил Кючуков, Иван Иванов-Павликенския и други.

Riders.Live: Кое състезание от републиканския шампионат тогава няма да забравиш и защо

Сижи: То не е едно, страшно много са. Определено обаче винаги ще помня първото ми състезание в клас 500 сс. Тогава успях да победя дългогодишния шампион и много уважаван от мен, а и всички останали ЗМС Георги Янакиев – Варната, мисля, че беше през 1986 година и в края на сезона станах вицешампион.

Riders.Live: По колко състезатели имаше тогава във всеки клас?

Сижи: Когато започнах да се състезавам в 125куб през 1983-та година заедно с Богдан бяхме около 20 състезатели в класа си.

След 1993-та година, когато Богдан Николов стана председател на Българската федерация по мотоциклетизъм буквално оправи всичко и нещата започнаха да се случват както трябва. Преди него с това се занимаваше Андрей Кожухаров, който обаче на състезания не присъстваше или поне аз не съм го виждал. Това, което мога да кажа е, че Богдан си гонеше сам нещата, не прес Централата и благодарение на това, че е толкова нахален и упорит, те се случваха. И благодарение на него ние с Димитър Маринов имахме щастието да участваме на истинските европейски състезания и да бъдем в бокса с Богдан измежду световни шампиони като Мик Дуън, Кевин Шванц и много други!

Riders.Live: Разкажи ни малко повече за състезанията от Световното по Ендуранс…

Сижи: На първите няколко участваше само Богдан. На трето карахме 4 часа двамата с него – с един мотор – Ducati. На четвърто той кара с Димитър Маринов 4 часа. И последният кръг на пистата Magni kours, Франция карахме тримата 8 часа. След след доста проблеми с веригата на мотора, финиширахме трети, което пак ни беше достатъчно да станем световни шампиони!

Riders.Live: Доста млади момчета се отказват сега заради липсата на финанси, как се справяхте преди с това?

Сижи: И тогава беше трудно, но явно желанието беше по-силно. Сега като чели повечко говорят. Естествено, това е мое лично мнение. Преди никой не беше казвал „ама гумите ми не са добри“ или нещо такова. Ние не бяхме и чували за нови гуми.

Riders.Live: Как затваряш сезон 2018?

Сижи: Сезон 2018 беше много специален за мен! А и за моите приятели, които са били близо до мен през всичките тези години. Чувството, което изпитах, че съм отново на мотоциклета и летя по тези невероятни писти няма как да го опиша с думи. Аз съм невероятно щастлив човек! Защото имам всички тези приятели около мен, както и Българската мотоциклетна федерация в лицето на Богдан Николов. Няма как да не спомена и Калин Керин и Анатоли Тодоров – хора, които са били неотлъчно до нас и на когото дължим страшно много за работата му по нашите мотори. За което благодаря на всички!

Riders.Live: А какво предстои през 2019?

Сижи: За съжаление, що се отнася до състезанията все още нищо не е ясно. Знам обаче, че ще присъствам на всички състезания – мотокрос, писта, супермото и ще се радвам и подкпепям всички момчета. Пожелавам им успешен и безавариен мото-сезон 2019!

Please follow and like us: