Михаил Флоров: Мотоциклетизмът е диагноза, мечтата ми е да карам в световните шампионати Суперспорт 600, Супербайк, Moto2 и MotoGP

Международната федерация по мотоциклетизъм беше една от първите, която прекрати състезанията в отделните дисциплини заради пандемията от коронавирус.  

В рубриката „Riders.Live представя……“ ще ви срещнем с един от най-талантливите ни състезатели по мотоциклетизъм на писта.  

Той миналата година завърши на трето място в испанския шампионат при аматьорите в клас 600 куб- см. От тази година вече се състезава в този при професионалистите.

Това е МИХАЙЛ ФЛОРОВ!

Как гледаш на ситуацията в момента в света на спорта и мотоциклетизма, заради пандемията от коронавирус?

Гледам позитивно на нещата. Сега имам възможност да тренирам повече. В момента целият спортен живот е спрял в Испания. Всички състезания са преместени за април. Смятам, че цялото това нещо скоро ще приключи.

Испания е една от най-засегнатите държави от пандемията. Успя да се прибереш на време нали?

Върнах се без никакви проблеми. Последно бях в Катар, където участвах в последния кръг от катарския шампионат. И от там се върнах без проблеми. Всичко е наред.

Каза, че тренираш…в условията на извънредно положение как протичат тренировките ти?

Тренирам повече вкъщи. Аз съм си на село през повечето време. Сега заниманията ми са насочени повече за въздух. Януари месец бях много болен и загубих много от към физическата си подготовка. Сега гледам да наваксам.

Направи един много добър сезон – 2019. Разкажи повече за себе си?

Започнах да се занимавам с мотори през 2015 година. Идеята беше само да се науча да карам мотоциклет. Нямах никакви намерения да участвам в състезания. 2016 година започнах да се подготвям с идеята да се пусна любителски в гръцкия шампионат. Цял сезон карах там, завърших втори. Бях избран за Yamaha Mastercamp в Италия. В него избират трима човека, които участват в световния шампионат 300 кубика. За съжаление не попаднах в тази тройка, но това не ми попречи. Продължих да тренирам още по- усилено. През 2018 решихме да карам в испанския шампионат RFME CEV 300cc с испанския отбор Pastrana Racing team. Беше много интересен сезон. Научих много неща. Самата кубатура ми намаля много и за това реших през 2019 година да се кача в по-високата – 600 сс. Сезонът мина много добре в по-аматьорското ниво  – испански CIV шампионат SP_57. Идеята ми беше топ 10, защото не смятах, че в началото мога да постигна нещо повече. Завърших трети. Тази 2020 година вече влизам в професионалния клас с  Yamaha Stratos Racing Team . С тях ще карам в ESBK (RFME CEV) , което се води професионалния шампионат на Испания.  Тук искам да изкажа специални благодарности на спонсорите ми : NDUAL, lean_focus_group, VNM sport, Arai Helmets ,BER Racing Europe, Arai EU RST, leathers и Motozone. Без тях нямаше да постигна всичко това.

Каква е мечтата ти?

Мечтата ми е да вляза в световните шампионати.  За начало искам да стигна до световния шампионат Суперспорт 600. Пътят по който се движа води на там. След това Супербайк, Moto2, MotoGP. Това е пътят, който искам да измина.

Имаш ли си кумир?

Разбира се, че си имам. Това е Валентино Роси. Винаги ще бъде той. За мен той е най-великият състезател.

Срещал ли си се с него?

Да! Срещал съм се, но само за автограф. Надявам се, някой да имам възможност и да тренирам с него.

Казват, че мотоциклетизмът бил като краста или болест, така ли е?

Да! Влезе ли веднъж бензина в кръвта, няма мърдане. Може би е болест или пък направо диагноза от която не може да се избяга.

Какво мислиш за нивото на българският шампионат?

Смятам, че нивото на нашият шампионат е много, много добро. Участвал съм два пъти в него, на пистата в Серес. Първият път беше през 2018 година с 300 кубика, а втория път беше миналата година с 600 кубика. И двата уикенда бяха уникални, много добре организирани.

Какво мислиш за колегите ти?  Сега златната птичка в българския мотоспорт е Теодор Кабакчиев?

Искам да го поздравя. Не го познавам лично Теди, но го поздравявам от сърце. Това е един огромен успех, не само за него, но и за България.

Останалите ти колеги?

Ангел Караньотов – уникален човек, уникален спортист. Много е бърз. Аз съм му така да се каже фен.  Мартин Чой- многократен шампион на България, също е уникален човек. Тренирал съм неведнъж с него. Милен Георгиев –  единственият в клас 600, който наистина е много бърз. Много е добър.

Смяташ ли, че България ще зарадва някога почитателите на моторните спортове с изграждането на истинска писта?

Искрено се надявам, такова трасе някой ден да бъде построено в България. Сега трябва да се задоволим със това в Серес или в Румъния. В Румъния не съм карал, но тази в Серес ми е като домашна писта.

Мотоциклетизмът е много мъжки, но и много опасен, травматичен спорт. Как гледа семейството ти на това твое занимание?

Травмите са много. До сега съм имал три тежки контузии. Семейството ми ме подкрепя много. В началото майка ми, баба ми и дядо ми много се страхуваха. Те и сега продължават да се страхуват, но не го показват. Но…много ме подкрепят, всички – майка ми, баба ми, дядо ми, брат ми и баща ми.

Когато тази криза отмине, какви ще са плановете?

Предстоеше ми тази седмица да имам официални тестове в Испания на пистата  Херес, но те отпаднаха още преди две седмици. Преди два дни получих имейл, че отпада и първия кръг от шампионата, който  трябваше да бъде първата седмица на април. Всъщност отпадат всички състезания за този месец. Нямам представа кога ще бъде възобновена спортната дейност, но се надявам да е възможно най-скоро. До тогава просто ще тренирам както мога и с каквото мога.