За Валентино Роси накратко…

Едва ли може биографията на едно от най-големите имена в цялата история на MotoGP да се разкаже „накратко”, но за мен винаги е било голямо удоволствие да пиша именно за Валентино Роси.

Роден на 16 февруаири 1979 година в Урбино, Италия, синът на бившия  мотоциклетен състезател Грациано Роси (печели 3 ГП в клас 250 сс през 1979 г – по решение на съдбата в същата година се ражда и Валентино), решава да следва пътя на баща си. Малчуганът яхва първата си машинка едва на 2 години и половина. Пилотът на Yamaha започва спортния си път с атрактивните картинг състезания, като още на 11 години печели регионалния шампионат. Роси обаче усеща, че неговата съдба е да бъде най-добър в света на 2 колела и затова през следващата 1991-ва година започва да кара минибайк. Ей така – просто докато се забавлява, Валентино спечелва няколко поредни състезания. Връщането му към картинга пък е последвано от победа в националния шампионат на Италия, провел се в Парма.

Грациано разбира, че синът му е „дете чудо” и решава да го подкрепи напълно в по-нататъшната му кариера в моторните спортове. Сред голямата конкуренция на полуострова в този бранш, Роси и Грациано се опитват да си прокарат път до сериите на 100 кубиковите машини, които биха му послужили като трамплин за Европейските турнири, а оттам – пътят към Формула 1 изгляжда някак си по-лесен. В онези години обаче картингът се е явявал „деликатес” в моторните спортове и участието в такива състезания – доста скъпо удоволствие. Това е основната причина Роси да се съсредоточи в карането на минибайк през 92 и 93-та година.

Минимотото бързо омръзва на Валентино. Необходим е по-мощен мотоциклет. През 1993 година 14 годишното италианче се пробва на 125 кубикова Cagiva Mito в едно от редовните състезания в Италия. Тогава обаче нещата не тръгват добре и пада още на първия завой. Въпреки това завършва 9-ти в надпреварата.

През 1994-та година Валентино Роси подписва договор с Aprilia, а 2 години по-късно в Гран при на Малайзия прави и дебюта си в 125 сс клас на MotoGP. Така стартира шеметната 20-годишна кариера на Доктора, който съвсем заслужено си спечелва прякора „Господарят на MotoGP”.

До началото на сезон 2016 Валентино Роси има в архива си 9 титли от MotoGP, като толкова на брой имат само великите Майк Хайлууд и Карло Убиали. Единствено Джакомо Агустини и Ейнджъл Нето могат да се похвалят с повече. Всъщност, с общо 53 победи от 171 състезания Роси се превръща в най-успешния състезател на Yamaha за всички времена – с 13 повече от най-големия му конкурент в момента и съотборник Хорхе Лоренцо. Припомняме, че през 2015 Доктора изтърва “на косъм” титлата, но е твърдо решен да я грабне в края на този сезон.

През изминалия сезон 2016 Валентино Роси прибавя към актива си още 2 победи за Yamaha и 3 пол-позишъна, като печели стартовете в Гран при на Испания и Гран при на Каталуня.

 

Вашият коментар