Геновева Кънева – мъжкото момиче в българския мотоциклетизъм

Тя е нежна и красива. Би имала страхотен успех на модния подиум, но тя е избрала друго ….Решила е да покаже, че всъщност жените също имат място в един, смятан и до момента за чисто мъжки спорт – мотоциклетизма на писта.

И го прави много успешно до преди 7 години, когато се оттегля и то на върха на кариерата си.

Сега това наистина мъжко момиче решило отново да се завърне на пистата и то по –мотивирана от всякога, защото има подкрепата на най-важния човек в живота й – нейния син.

„Няма как да избягаш от себе си. Винаги моторите са били моята страст и моята тръпка. За мен това е живота. Няколко години нямаше как да се занимавам с този спорт. Станах майка, а първите години са най-важните за едно дете. Не можах да си позволя да отсъствам от възпитанието му. То вече е голямо. Подкрепя ме изключително много. Точно заради него реших да се завърна. Искам да му дам добър пример“, това  заяви специално за Ridres.live Геновева Кънева.

Как мъжката половинка в семейството гледа на това завръщане?

 „Изключително много ме подкрепя. Има притеснения. Но…все пак нали за това е половинка, за да те подкрепя.“

Има ли разлика в усещането ти на мотора сега и преди 7 години?

„Бях изключително притеснена в първите три обиколки – да не съм забравила как се пази равновесие на мотора. Но …не! Едно към едно. Абсолютно всички спомени, всички тръпки, всички сетива  се върнаха . Адреналинът беше на макс. Всичко е както едно време. Няма никаква промяна.“

Какво очакваш от конкуренцията сега? Все пак са минали 7 години.

„Има доста пилоти от годините, когато се състезавах. Жулиета Ленкова е една от най-добрите сред мъжете. Знам, че минаха много години и сега има много млади пилоти, които са много талантливи. Надявам се да съм конкурентноспособна. Да успея да си върна старите резултати, като времена по трасетата. А всичко плюс само може да ме радва. Аз искам да имам конкуренция, защото така  се развиваш.“

След първият тест написа в социалните мрежи: Машината надмина очакванията ми?

О, да! Не бях карала такъв клас мотор. 300 кубика.  Това е нова Yamaha като за България, така и за Европа. Аз очаквах да е едно серийно моторче, изключително бавно. Но, не …имах чувството, че се качвам на рейсинговият мотор, който карах последната година.  Механиците са положили огромни усилия, но все пак новата машина си е нова машина. Чувствам се прекрасно на него. Мислех, че ще ми отнеме поне месец да свикна с него, да се на паснем. Но,  само с един ден каране, около 80 обиколки вече работим като екип с него.“

Видях до теб един човек, мога да кажа легенда за моторния ни спорт –  Сергей Сергеев – Сижи!

Той е изключително голям приятел. Плътно до мен е. Караме към един отбор BG Power. Всъщност той ми помогна да вляза в него. Реших да се завръщам, но нямах отбор. Само с един телефонен разговор, веднага бях приета в тяхното семейство, защото техния отбор е семейство. Не са просто отбор. Подкрепата му е неимоверна и се радвам, че имам такъв приятел до себе си.“

Сега какви цели ще преследваш? Странен ще е този и може би труден сезон предстои?

„ Изключително труден сезон, заради ситуацията с пандемията. Всички се надяваме скоро всичко да влезе в ритъм и да бъде както преди. Да си призная нямам огромни цели. Наясно съм, че това дълго остсъствие може да ми коства много, ако се опитам да правя невъзможни неща. Целта ми е безавариен сезон, ако го има. Да разработим добре машината, да си върна спортна форма и …дай боже подиум. Нямам болни амбиции да надхвърлям себе си.“

Не те ли сърбяха ръцете през тези 7 години?

„О, да! Това беше причината пет години умишлено да  не стъпвам на трасетата. Едно е да го гледам по телевизията, друго е да съм на трасето. Не съм изпускала нищо – гледах всички репортажи за състезанията у нас, в Европа и по света. Дори съм си връщала състезания на запис да гледам, но не стъпвах на трасето. Чуеш ли мотора до теб, на високи обороти, да излиза от старт-финала нямаше да издържа. Но…миналата година направих тази крачка. Направях я заедно със синът ми. Взех го с мен. Отидохме на състезание. Той беше толкова вдъхновен, впечатлен. Каза ми: Мамо искам ти да караш! Той е голям фен на старите ми мотори и на купите ми. Заради него се осмелих да се завърна отново на пистата.“

Имаш ли кумир?

„О, разбира се! Колкото и банално да звучи – Валентино Роси. Той е един от идолите ми. Не винаги е бил шампион, не винаги е успявал да победи, но ме впечатлява неговото упорство. Талантът, който го има, психически да въздейства и никога да не се отказва. Мисля си, че ако имам една хилядна от неговото упорство ще стигна много далече.“

Как се чувства една жена, в този смятан за чисто мъжки спорт?

„Аз се чувствам на мястото си. Много пъти съм била подценявана. Но…като покажеш на пистата, че можеш, мъжете започват да те гледат с друго око. Смятам, че вече това разделение на мъже и жени постепенно изчезва. Гледаме се като спортисти.“

От първи юни отворят границите, а това означава, че ще може да се пътува до Гърция. Ще се възползваш ли от възможността да караш на пистата в Серес?

„О, да! В огромен възторг съм. Нямам търпение да дойде първи юни. Това ми е любимата писта. Там спечелих последната ми титла. Много оспорвана, атмосферните условия бяха ужасни. Това е писта номер 1 за мен за нашия регион.“

Какво искаш да кажеш на всички тези, които ще те видят на пистата?

„ Заредена съм със страшно много енергия. Готова съм за всякакви предизвикателства. Настроена съм със спортна злоба. Но…колегиалността винаги ще я има на пистата, за да не рискуваме живота си. Ще дам 150 процента от себе си. Надявам се да успея да защитя достойно името, което съм изградила в този спорт. Да защитя и титлите, които имам. Надявам се много да не разочаровам никой!“