Васил Кичуков – самородният талант в българския мотоциклетизъм

Той е на 29 години. Преди 14 започва да се занимава професионално с мотоциклетизъм на писта. В родният си град – Пловдив е един от най-разпознаваемите и обичани спортисти.

Зад гърба си има няколко титли. Финансови проблеми  го отказват от спорта за няколко години. През 2019 приятелите му събират пари, за да може той да се завърне на трасетата.

През сезон 2020, за първи път, от 15 години зад гърба си този пилот ще има осигурена финансова и материална подкрепа. През юли, когато стартира новия шампионат ще се появи на пистата с нов мотор – Yamaha R6, а не със старото „чудовище“ произведено през 2006 година.

В рубриката „Riders.live представя….“ ви срещаме със самородният талант в българския мотоциклетен спорт  – Васил Кичуков.

Пандемията за мен не беше минус. Единствено ми притеснение беше, че не можах да тренирам на писта. Извънредното положение ми помогна да подготвя по-добре машината с която този сезон ще се състезавам. Това е Yamaha R6.  С новият мотор вече успях да направя две тренировки. Добре се получават нещата. Малко преди състезанието на Долна Митрополия се надявам да пуснат пак дати, за мога да направя още няколко  тренировки.

От 15 юни може свободно да се пътува до Гърция, без човек да бъде поставен в карантина. Пистата в Серес работи. Ще се възползваш ли от тази възможност?

Не. Предпочитам да се подготвя по-добре, да свикна с мотора и то на по-трудна писта. За това предпочитам да карам на писта „Дракон“ край село Калояново. Тя не е любима на много от пилотите, но на мен ми е една от най-любимите. Намира се близко до Пловдив. Предлага различни условия във всеки един завой, като настилка. Не е една от най-равните писти, но на мен това не ми пречи.

Какво е да се качиш на нов мотор? Предишната ти машина беше произведена 2006 година.

Аз карах мотор 2006 година почти пет години. Тази машина също не е от най-новите. Произведена е 2010 година, но е различена. Има много повече подобрения от старата. Да се надяваме, че с нея ще се представим по-добре.

Очаква се заради пандемията този сезон да бъде различен и труден. Различен, защото ще е по-къс, а труден – защото извънредното положение повлия на икономическата ситуация. Ти как ще се справиш?

Има хора, които стоят зад гърба ми. Подкрепят мe. Магазин Motogp (Пловдив) заедно с  Inter Cars ми предоставиха изцяло нова екипировка (екип, каска, ботуши, ръкавици). Финансова помощ получавам  от Nomad custom и от масло Pakelo. Тяхната сборна работа ме подсигурява финансово сега, за да не участвам  в състезанията със собствени средства или с такива подсигурена от приятелите ми. До сега всеки от тях отделяше по-малко за да ми помогне да участвам в състезанията. Така ми помагаха аз да се чувствам щастлив и да ги правя и тях щастливи. Сега нещата ще са по-добре.

Ти си един от спортистите, които са любимци в Пловдив. Много си популярен в родния ти град. Какво е да си разпознаваемо лице?

Страхотно е.   Отношението ми към всички хора, независимо дали са мотористи или не  е приятелско. Хората винаги са се допитвали до мен за съвети и никога, на никой не съм отказвал помощ. Всички в пловдивската група имат добри сърца. Заделяха по-малко, но за мен това беше много. Ние в тази група сме приятели. Няма завистници. Няма значение дали мотора ти е 1990 , 2000 или 2020 година. Всички сме равни. Няма значение, че аз съм по-добър от тях на пистата, но не съм по-добър на асфалта. Хората, които карат мотори имат големи сърца. Моторът е като психолог. Той може да те излекува и да те накара да забравиш за тежкото ежедневие.

За теб какво е мотора?

Аз съм се родил с мотор.  Майка ми и баща ми са карали мотори. Майка ми е била бременна с мен, когато е карала. Всичките приятели на баща ми се събираха вкъщи да гледат състезанията от световния шампионат. Това ми беше любимо. Постоянно ги питах аз кога ще отида там да карам.  Отговорът беше, че трябва да порасна. Е, когато навърших 14 години участвах в състезание.

Каква е мечтата на Васил Кичуков?

Всеки един пилот в България да има спонсор. За всеки един, които е на пистата и дава всичко от себе си да има финансова подкрепа. Знам колко им е трудно. Сега за първи път от 15 години ми се случва да имам хора зад гърба си, които да ме подсигурят финансово. В България има много таланти, но те не могат сами да се издържат. Понякога дори и приятелите не стигат. Това не означава, че имаме само един Мартин Чой или пък един Ангел Караньотов. Имаме много повече таланти, но няма кой да ги спонсорира. Важно е всички да могат да карат и то на едно ниво. Всеки да има идеално подготвен мотор, с нови гуми. Да не се притеснява, че като се прибере ще трябва веднага да започне работа, за да издържа себе си, семейството си и да задели нещо за да участва в състезанията. Искам да е по-безгрижно за самите пилоти. Някой ден, ако имам възможност, си мечтая аз да помагам на такива таланти.

В другите спортове има треньори, които напътват спортистите, показват им грешките. Вие се учите сами от грешките си…понякога тези грешки са много болезнени….

Нашият спорт е един от най-рисковите. Той е един от много скъпите спортове. Всяко нещо, което съм научил, а може би и 90 процента от останалите пилотите е на база собствен опит. Ние не  можем да си позволим да платим 500 или 1000 лева на треньор на ден, за да ни покаже грешките,  да закачи телеметрията и да ни каже,  тук мотора ти е бавен, тук трябва да поправим това или онова. Аз специално съм от самоуките пилоти. Това, което правя сега, не го правя заради мен самия. Правя го за феновете. Аз съм горд, че имам почитатели от цяла България. Това са едни 100 човека, които всяка зима ме питат дали ще карам през новия сезон, защото с мен шампионата е по-интересен. Горд съм, че независимо дали ще съм първи, втори или десети, след състезанието при мен идват хора, които ми казват: Браво, страхотно се представи. Това за мен е безценно.

Имаш детенце?

Да, имам детенце. През май стана на 6 месеца. Много съм щастлив. В момента с него всичко е наред и със семейството ми също. Това е най-голямата ми радост, най-голямата ми победа в живота до сега. Със съпругата ми се бяхме разбрали, че ако нямам спонсори, няма да участвам в състезанията. Щях да карам мотор само за удоволствие, но когато се появиха Motogp (Пловдив), Nomad custom, Pakelo, Mugen brothers нещата се промениха и тя няма нищо против.

Ако детето ти реши да тръгне по стъпките ти – ще го спреш ли?

Не. Нито ще го спра, нито ще го притискам да се занимава с мотори. Имам приятели, които притискаха децата си да се занимават с този спорт , а те не го желаеха.  Може да стане какъвто поиска, няма да се намесвам.  Ако ще става моторист, предпочитам да кара на писта, а не по улиците, защото е много опасно. Аз самият от 5 години по улиците не се движа с мотор.

Спомена motogp – имаш ли си фаворит?

Както казах от много малък гледам motogp. Моят фаворит, на 100 процента е Валентино Роси. Възхищавам се на хъса и стила на каране на Марк Маркес. С годините Роси се е научил да кара бързо и безопасно, а Маркес залага на риска и на първото място.Но…. Фаворит винаги ще ми е Валентино Роси. Ако той се окаже 2021 или 2022 година смятам, че  ще има спад от около 30-40 процента на зрителите на това състезание. Motogp e Валентино Роси.

Коя е най-голямата ти победа в спорта?

Това е победата през 2018 година, която постигнах на пистата в Серес. Бяха две състезания – събота и неделя. Беше август и нашият клас по програма се падна в 13.30 часа на обяд, в най-голямата жега. Особеното беше, че предишния уикенд паднах тежко на Калояново със 170 километра. Беше много трудна за сглобя мотора, защото ми трябваха много части.  Успях да го направя и отидох на състезанието. Спечелих и двата манша, като в неделя победих Яни Димитров само 3 хилядни. Това състезание ще го помня винаги. Беше едно от най-трудните и най- оспорваните, но и едно от най-успешните. Това беше най-готината ми победа, защото след финала, хората дошли специално от Пловдив да ме гледат се разплакаха. За това състезание искам да благодаря на Яни, защото без него аз нямаше как да отида да карам. Когато тръгна за Серес от Бургас, той мина през Пловдив и ми взе мотора и го закара до там. За мен това беше много, защото както казах,  освен че съм пилот, аз съм си и механик, и треньор и психолог. За да успея на мен ми трябва само една ръка, която да ме потупа по рамото и да ми пожелае успех!